За разлика от много други твърдения в козметиката, стойностите на SPF не могат да се оценят въз основа на състава на продукта, нито да се изчислят само въз основа на концентрацията на UV-филтрите. Те трябва да се определят чрез валидирани методи за изпитване, които доказват нивото на защита, осигурявано от крайния продукт.
В рамките на Европейския съюз слънцезащитните продукти се регулират като козметични средства съгласно Регламент (ЕО) № 1223/2009. Освен че трябва да спазват Регламента за козметичните продукти, производителите следва да се съобразяват с Препоръка 2006/647/ЕО на Европейската комисия относно ефективността на слънцезащитните продукти и твърденията, отнасящи се до тях. Тази препоръка установява принципи за обосноваване на твърденията за слънцезащитните продукти и се е превърнала в общоприета референция в цялата европейска козметична индустрия.
Задължителни ли са тестовете за SPF по закон?
Регламентът за козметичните продукти не съдържа конкретен член, който да постановява, че всеки слънцезащитен продукт трябва да бъде подложен на тест за SPF. Въпреки това производителите носят юридическа отговорност да гарантират, че всички твърдения за козметичните продукти са верни, подкрепени с адекватни доказателства и не въвеждат потребителите в заблуда.
Стойността на SPF представлява твърдение за ефикасност. Съгласно Регламент (ЕС) № 655/2013 на Комисията, твърденията за козметични продукти трябва да бъдат подкрепени с достатъчни и проверими доказателства. Тъй като стойността на SPF отразява измеримо ниво на защита, обикновено се очаква това твърдение да бъде подкрепено с подходящи лабораторни изпитвания.
На практика козметичните продукти, предлагани на пазара с указания за SPF, трябва да разполагат с данни от изпитвания, които доказват, че декларираното ниво на защита е точно.
Какво измерва SPF?
SPF, или слънцезащитен фактор, измерва колко ефективно слънцезащитният крем предпазва кожата от ултравиолетовото Б (UVB) лъчение.
UVB-лъчите са основната причина за слънчевите изгаряния и допринасят за увреждането на кожата и развитието на рак на кожата. Стойността на SPF показва нивото на защита, осигурено при контролирани условия на тестване.
По-високият SPF обикновено осигурява по-добра защита срещу UVB-лъчите, въпреки че това увеличение не е пропорционално. Например, SPF 50 не осигурява двойно по-добра защита в сравнение с SPF 25.
Важно е да се отбележи, че SPF не измерва защитата срещу ултравиолетовото А (UVA) лъчение. Защитата срещу UVA лъчението се оценява отделно чрез специални методи за изпитване и за нея са предвидени собствени нормативни изисквания.
Кои методи за изпитване се използват?
В европейските насоки се признават международно приетите стандартизирани методи за определяне на показателите на SPF.
Традиционно SPF се измерва чрез тестове in vivo, при които слънцезащитният продукт се нанася върху кожата на доброволци при строго контролирани лабораторни условия. След това способността на продукта да забави зачервяването на кожата, предизвикано от ултравиолетовите лъчи, се сравнява с тази на необработената кожа, за да се изчисли стойността на SPF.
През последните години все по-голямо значение придобиват и валидираните in vitro методи. Научният напредък и регулаторните мерки за намаляване на тестовете с участието на доброволци са довели до разработването на алтернативни лабораторни методи за оценка на определени слънцезащитни продукти. В зависимост от заявените свойства и приложимите стандарти тези методи могат да се използват, когато са били надлежно валидирани.
Как се класифицират указанията за SPF?
Европейската комисия препоръчва опростяване на указанията върху слънцезащитните продукти, за да станат по-разбираеми за потребителите.
Вместо да се набляга единствено на точните стойности на SPF, слънцезащитните продукти обикновено се класифицират в четири категории на защита:
- Ниска защита
- Средна защита
- Висока защита
- Много висока защита
Всяка категория съответства на конкретни диапазони на SPF. Например, продуктите с етикети SPF 50 или SPF 50+ попадат в категорията „много висока защита“.
Този подход помага на потребителите да сравняват продуктите по-лесно, като същевременно намалява риска от подвеждащ маркетинг.
А как стои въпросът със защитата от UVA лъчи?
Европейските препоръки подчертават, че ефективните слънцезащитни продукти трябва да осигуряват защита както срещу UVB, така и срещу UVA лъчи.
За да се осигури балансирана защита, измереният фактор на защита срещу UVA лъчи трябва да бъде най-малко една трета от посочената на етикета стойност на SPF. Освен това продуктът трябва да отговаря на препоръчителните критерии за критичната дължина на вълната, които доказват наличието на широкоспектърна UV защита.
Когато тези изисквания са изпълнени, производителите могат да използват логото „UVA“, което обикновено се поставя върху опаковките на слънцезащитните продукти в цяла Европа.
Тъй като тестването за UVA-лъчи включва отделни процедури и критерии за оценка, то се счита за самостоятелна част от оценката на ефективността на слънцезащитните продукти.
Защо SPF не може да се изчисли по формулата?
Понякога производителите оценяват очаквания SPF по време на формулирането, като вземат предвид видовете и концентрациите на използваните UV филтри.
Въпреки това, действителната защита, осигурявана от готовия слънцезащитен продукт, зависи от множество взаимосвързани фактори, сред които разпределението на съставките, размерът на частиците, емулгирането, образуването на филм върху кожата, характеристиките на нанасянето на продукта и стабилността на формулата.
Дори и самите УВ-филтри да останат непроменени, малки промени във формулата могат значително да повлияят на ефективността на слънцезащитния продукт.
Поради тази причина лабораторните изпитвания на крайния продукт продължават да са от съществено значение.
Кои продукти трябва да бъдат тествани за SPF?
Всеки козметичен продукт, за който се твърди, че осигурява слънцезащита, трябва да разполага с доказателства, подкрепящи заявения SPF.
Това включва както традиционните слънцезащитни продукти, така и продукти като овлажняващи кремове за лице, дневни кремове, фон дьо тен, балсами за устни, BB кремове, CC кремове и други козметични продукти, предлагани на пазара със стойности на SPF.
Дори ако слънцезащитата се представя като второстепенна полза, от производителите се очаква да обосноват декларираното ниво на защита.
Осигуряване на дълготрайна ефективност на слънцезащитните продукти
Доказването на първоначалната стойност на SPF е само част от оценката на продукта.
Производителите трябва също така да гарантират, че слънцезащитният продукт запазва ефективността си през целия предвиден срок на годност. Изследванията за стабилност помагат да се потвърди, че формулата остава физически и химически стабилна и че УВ-филтрите продължават да действат според очакванията при нормални условия на съхранение.
Съвместимостта на опаковката също може да повлияе на ефективността на слънцезащитния продукт, особено в случаите, когато чувствителните УВ-филтри могат да бъдат засегнати от светлина, кислород или взаимодействия с материала на опаковката.
Чести причини за неуспех на продуктите при тестовете за SPF
Понякога слънцезащитните продукти не постигат очакваното ниво на защита по време на лабораторните тестове.
Това може да се дължи на факта, че UV-филтрите не са оптимално балансирани, формулата не образува равномерен защитен слой върху кожата, активните съставки стават нестабилни с течение на времето или производствените отклонения влияят върху консистенцията на продукта.
Ако тестовете покажат, че измереният SPF е по-нисък от декларираната стойност, производителите може да се наложи да променят състава на продукта, да коригират декларираната стойност на SPF или да повторят тестовете след въвеждане на подобрения.
